Златният век при царете БОРИС, СИМЕОН и ПЕТЪР

(852 - 969 г.)

Св. равноапостолен Цар Борис-Михаил Покръстител

852 - 889 г. Чества се на 2 май, разрешава се вино и елей.
ЗЛАТНИЯТ ВЕК
"Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра, оставил си царския престол и жезъл. И, заселил се в пустинята, разцъфтял си в подвизи и си намерил благодат пред Господа. 
А сега, застанал пред престола на Всевишния, 
моли Христа Бога да дарува на народа ни мъдрост и сила, 
а на нас, молещи теб, спасение на душите ни.
"


"Аз съм от новопокръстения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез своя избраник княз Борис, наречен в светото кръщение Михаил. Той с Христовата сила и с кръстния знак победи коравото и непокорливо българско племе, просвети с благоразумна светлина неговото сърце... изведе го от мрак на виделина, от измама и кривда към истина;... утвърди ги със светите книги и правата християнска вяра, като доведе архиепископа св. Йосиф и други учители и наставници, съгради църкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които учат и ръководят народа му по Божия път."
+++

"... Св. Седмочисленици не само бяха проповедници на една вяра, но и бяха духовници, нещо повече - хора светци. Такива ни ги представят и техните най-ранни житиеписания и техните богослужебни последования. Преди всичко те убедено вярваха и твърдо изповядваха вярата си в Бога. Те бяха по живот чисти и святи. Те бяха мъченици, подвижници и чудотворци.

Вижте св. Кирил-Константин Философ: учеността му е изключителна, мъдростта му е необикновена, целомъдрието му - удивително, трудолюбието му - изключително, волята му -  несъкрушима!

Вижте и св. Методий: благочестието му е достойно за похвала, ревноста му в благочестието - равноапостолска, предаността му на волята Божия - себежертвена, обичта му към еднокръвните славянски братя - безпределна!

Св. Климент Охридски е най-даровитият, най-вдъхновеният, най-плодовитият писател на своята епоха. Той е вдъхновен учител и красноречив проповедник. Под неговото перо са излезли множество похвални слова и поучения за Господски, Богородични и светийски празници, общи слова за мъченици и апостоли, духовни песни и преводи на богослужебни книги. Не всички трудове на св. Климент са открити и изследвани. Например учени скоро откриха, че великият светител е писал трипесници за Постния триод. На св. Климент се приписва съставянето на на т. н. Клоцов сборник. Предполага се, че той е участвувал и в съставянето на Синайския требник, а към края на живота си превел и Цветния триод.

Духовният ръст на св. Климент като строител на българската църква се откроява величествено на фона на неговото архиерейско служение.

В 893 година, на историческия събор в Преслав, св. Климент бил възведен в епископски сан на Дебричко-Величката епархия. Тази епархия обхващала днешно Кичевско и съседната Охридска покрайнина, а може би и Дебър. Така той станал първи епископ на български език и било поставено началото на българската църковна йерархия.

Свети Наум придружавал св. Климент в Девол като негов помощник. Работил неуморно в Преслав и основал школа. Той също просиял в святост пред Бога и човеците. В 910 г. починал в изградения от него манастир край Охрид, където мощите му и досега си остават неоткрити, но въпреки това вършат дивни чудеса.

Св. Горазд бил моравец по рождение и назначен от св. Методий за негов заместник като моравски епископ. След като бил свален и прокуден от престола, св. Горазд намерил топъл прием в България. Тук той се отдал на благовестие в югозападните ни предели. Руският пътешественик Виктор Григорович видял храм и манастир на св. Горазд близко до гр. Берат в Албания, където, според неговите думи мощите на светеца почиват неоткрити. По тези места най-вероятно ще да се е подвизавал и св. Сава.

Св. Ангеларий е бил един от спътниците на св. Климент след изгонването им от Моравия. Изтощен от непосилни трудове, наскоро след пристигането си в България, той починал в Плиска.

Братя и сестри, на славянския небосвод няма по-светли имена и по-лъчезарни образи от тия на Светите Седмочисленици.

Величествено, гигантско, изключително и безсмъртно е тяхното дело, както за нашия народ, така и за целия славянски свят!

Затова, като чествуваме днес достойно паметта на св. Седмочисленици и ги прославяме с похвални венци заради тяхното дело, нека се окажем достойни за техните завети и да подражаваме на живота им.

А кои са техните завети? Това са: вяра в Бога, твърдо изповядване на православието и любов към знанието и просветата. Времето, в което живеем има нужда от хора с тяхната духовна сила, с тяхната духовна култура."

Свещеник Иван Найденов от храм Св. Седмочисленици - София

+++

"И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път...

... в ръцете ви да има работа, а молитвата: "Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви - споменът за смъртта...

... Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение."

„След като обикаляха там много дни и не намериха нищо, те изнемогваха от глад и недоумяваха: нито смееха да отидат при царя, нито пък можеха да скитат гладни по пущинаците. Страхът, обаче, надделяваше над глада и те не преставаха да търсят. Късно по едно време те намериха някаква малка диря, по която стигнаха до обиталището на този мъж и го помолиха да им даде благословия. Той ги удостои с благословение и ги попита за причината на тяхното идване, а те му разказаха всичко. Когато, прочее, той прозря с духовното си око, че те са гладни от пет дни, предложи им трапеза и любезно ги нагости. Онзи, прочее, Който с пет хляба насити пет хиляди, насити и тук девет мъже с един хляб и - о, чудо! - както там останаха много остатъци, така и тук остана половина хляб. Когато видяха това, те бяха удивени: онези, които помислиха, че единият хляб не ще им стигне, след като се наситиха, оставиха половина хляб...

... Въпреки че е писано: силата на царя е богатството (Иов. 31:24; Пс. 52:7), но то трябва да бъде изразходвано за оръжие и войска, а още повече за убогите и бедните, за голите и бездомните, а не за свое удоволствие. Затова, ако желаеш да наследиш заедно със земното царство и небесното, бъди щедър, както е щедър Небесният наш Отец (Лука 6:36). Не уповавай се на неправда и не пожелавай грабителство. Бъди кротък, тих и благопристъпен към всички, обръщай очи към всички твои околни. Маслото на твоята милост нека се пролива над всички (Ис. 61:3). Да не узнае твоята левица що прави десницата ти (Мат. 6:3). Нека бедните да излизат радостни от твоя палат, а князете да носят на езиците си похвала за тебе. Нека твоята багреница да сияе със светлостта на добродетелите. Въздишки те и сълзите нека бъдат твои чеда. Споменът за смъртта да посещава винаги твоя ум, а твоята мисъл да мечтае неуморно за бъдното царство. Валяй се под нозете на твоята майка - Църквата, покланяй се усърдно и прекланяй глава пред нейните първопрестолници, та Царят на царствуващите и Господарят на господарствуващите (1 Тим. 6:15), като види това твое усърдие, да ти даде онези блага, които око не е видяло и ухо не е чувало и не са влеели в човешко сърце, а Бог ги е приготвил за онези, които Го любят (1 Кор. 2:9)." Царят, като прочете това, мислеше, че е получил нещо велико и, като го целуна с обич, държеше го в пазвата си като някакво многоценно съкровище. Като го прочиташе често, той прогоняше тъмата на светската мълва."


"Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!"

"Когато двете страни се сблъскаха в бран, римляните не можаха да се противят и веднага побягнаха. Щом видя това, божественият Михаил, удивен от неочакваното бягство, и с ръце и очи, вдигнати към небето, казва : "Към Тебе, който живееш на небесата, въздигнах очите си."... Като прекръсти бързо лицето си и подтикна към бой цялото войнство, ония, що бяха с Михаил, мъжествено воюваха и мъжествено побеждаваха; варварите пък, надявайки се на многото воини, много се съпротивляваха. ... Когато прочее праведникът видя враговете напълно покрити с вечен срам и своето от Бога напълно запазено войнство, завръщат се в страната си със светла победа".

Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg