БЛАГОВЕСТИЕ по нашите земи преди държавата ни

(I век - 681 г.)

"През нощта (разказва св. Лука) се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни! След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието. И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден - в Неапол (до днешния град Кавала), а оттам - във Филипи (южно от град Драма), който в тая част на Македония е първи град - римска колония".

+++
"Апостол Андрей, след като проповядвал на скитите и тракийците, претърпял кръстна смърт в Патрас Ахейски."

"Тии святии беаше от скиоия северьскыя страны, оученици светааго апостола Андрея, и оучяще о имени христовъ многыя отъ поганыхъ бращая (обращающе) къ правеи верe и кръщахъся (крьщахоу) того же ради яти бышъ (ети быше) от поганскаго княза и много иждими бышь отврьщи съ Христа и пожрети идоломь, и не покоришеся. Бывши же зиме люте и рекамь всемь премрьзьшимь отъ мраза и не тъкмо человекомь по връхоу леда ходити, но и конемь и колемь (и воломь). Поставише врьхоу леда древеса велика, яко и съ самемь корениемь, и тоу привязяше стыя; воде же вьзьвльпивьшисе и ледови пробиваящоусе (прегибающюсе) по малоу и дошедша до выiя етых и от многыя  лютости предаше светея и блаженея своя душе господеви)".

По това време (края на ІV в.) църквата в Томи, всъщност всички църкви в Скития се намирали под напътствията на Теотим – скит. Той бил обучен в познанията на философията и тъй неговите добродетели спечелили адмирациите на варварите хуни, които обитавали бреговете на Истър и които го наричали бог римски, защото чрез него те познали светите дела…”

"Св. Теотим І е бил "родом скит" и още в 392 г. бил известен вече на Иеронима и като писател, и като епископ. Когато Св. Иоан Златоуст в 399 г. разглеждал на събора делото на ефеския епископ, присъствувал на този събор и "Теотим от страна на Скитските и Тракийските църкви" [Палладiй, Жизнь св. Златоуста]...

... Един път, когато Теотим обикалял Скитската земя, насреща му се показали няколко варвари хуни, които отивали за Томи. Другарите на епископа, мислейки, че ще бъдат убити от тези хуни, започнали да плачат; сам Теотим слезнал от конете и започнал да се моли Богу на на колене; пътниците били чудесно запазени: варварите минали покрай тях без да забележат нито тях, нито конете им...

... Един варварин, пише историкът, като предполагал, че Теотим е богат, решил се един път с лукавство да го отведе в плен. За тази цел приготвил въже с примка (аркан). Когато епископът проповядвал, той застанал недалече от него, облегнал се на щита си и търсил случай да хвърли примката на врата му и да го отвлече подир конете си; но когато подигнал ръката си да извърши това, ръката му останала неподвижна, протегната във въздуха; ръката се отпуснала едва след като епископът простил престъпника и се помолил за него. Въобще говори се за него, че еп. Теотим живял прост и строг живот, ядял не в определено време, а когато чувствувал нужда; носел постоянно дълги коси, и това наченал от как захванал да изучава любомъдрието."

"...по това време (340-341 г.) Улфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските скити, наричани някога гети, а сега (малки)  готи, които поради своето благочестие избягали от собствените си земи.
А този народ приел християнството по следния начин. През царуването на Валериан и Галиен (
253–260 г.) голяма част от отвъддунавските скити преминали в ромейската земя и опустошили голям дял от Европа. Като преминали в Азия, те навлезли в Галатия и Кападокия, заловили много пленници, някои от които се числели към духовенството, и с голяма плячка се оттеглили в земята си. А взетите пленници-християни, като общували с варварите, обърнали в благочестието голям брой от тях и ги направили да мислят по християнски, вместо според езическата вяра. Всред тези пленници се намирали и предците на Улфила, по произход кападокийци, от така нареченото село Садаголтина, близо до град Парнас. И тъй, този Улфила, като бил поставен за пръв техен епископ, предвождал преселението на благочестивите люде. Той станал (епископ) така. През времето на Константин, тъй като на императора се покорявали и тамошните варварски племена, (Улфила) бил изпратен от вожда на този народ заедно с някои други като пратеник. Той бил ръкоположен от Евсевий и неговите привърженици за епископ на християните в гетската земя. Като се грижил и за другите техни работи, той им изнамерил собствена азбука и превел на техния език цялото Писание, с изключение на "Книгите на царете"...
... Императорът (Св. Константин) заселил този народ от бежанци в селищата на Мизия, кой където желаел. Той почитал извънредно много Улфила и често казваше за него "нашия Мойсей"..."

„...Имаше и други готи, тъй наречените малки готи – един многоброен народ. Техен свещенник и архиепископ бе Улфила, който им бе намерил и писмена. Днес те обитават в Мизия, областта на Никопол, в подножието на Хемус...”

Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg