Неделя на Всички български светии

18 Юни 2017г.

"Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие,

и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им."

(Евр. 13:7)


Възлюбени в Господа братя и сестри,

От престола на небесната Си слава нашият Създател слезе и се въплъти смирен при нас, грешните, като облече тленна плът. И живя при нас, и сподели терзанията ни, и страда редом до творенията Си. За благодарност ние го предадохме, осъдихме; разпънахме като разбойник Твореца на света!

Но Той възкръсна, победи смъртта и за миг не спря да ни обича – пак ни се яви и ни поучаваше, въпреки неверието ни. Възнесе се на небесата, но ни прати Дух Светий да ни укрепва с благодат и слово, за да помним винаги своя Творец и подвига Му сред човеците.

След като почетохме този ден на Светата Петдесетница, преди седмица си спомнихме за всички праведници, придобили святост, чрез които Господ непрестанно ни свидетелства за нестихващата си любов към хората.

Но апостолите сякаш са далеч от нас във времето, а много от светиите считаме за чужди. Христос обаче въпреки това не ни забравя.


На днешната неделя честваме онези свети хора, които Господ е изпратил да живеят в нашия народ. Знайни, незапомнени, забравени – безбройни и сияещи, като звездите в небосвода те пренасят светостта до всяко българско градче, до всеки дом, до нашите души. Господ ни разкрива безпределната си саможертвена любов под най-различни форми чрез живота и словата на всички български светии.

Царе и мъченици, просветители и чудотворци, записани в календара или само в помениците на близки и роднини – просиялите българи изпълват родната история и достигат до съвремието, превръщайки се в пътеводна светлина за бъдещите поколения.


Семената на вярата по нашите земи са посяти от Христовите свети апостоли Андрей, Павел, Филип и учениците им Ермий, Карп, Климент Сердикийски, Амплий, Севастияна и Мелита. Облагородявани са от мъченическите подвизи при гоненията на християни в днешните Силистра, Пловдив, Струмица и много други. Светият цар Константин, чието родно място също става българска земя, придава нов тласък на християнството и неугасващ пример за устройството на православната държава. А светият Атанасий Велики и другите православни епископи от Сердикийския събор поставят духовните устои на днешната ни столица.

И така, след като завършват Вселенските събори и Христовото учение придобива каноничен вид, Господ дава неповторима благодат на нашата държава – да възприеме християнството в непогрешимата му чистота и блясък. Българският княз свети Боян Енравота мъченически загива, но провижда, че у нас „Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог.

И наистина, близо двадесет години след окончателното Тържество на Православието започва нова епоха в нашата история с равноапостолното дело на светия цар Борис-Михаил. Покръствайки държавния закон по примера на светия цар Константин, нашият владетел предоставя и всичко необходимо на българския народ, за да познае и приеме истинската вяра. Наред с извоюването на независима църковна власт и изграждането на стотици християнски храмове, манастири и училища, свети цар Борис осигурява на България истинни православни свещенослужители, както и достоен свой престоло-наследник, след което се отдава на монашески живот. Благодарение на царската подкрепа преуспява и равноапостолното дело на светите братя Кирил и Методий както за покръстване и просвещаване на българите, така и за превеждане на богослужебните книги на родния ни език. За тази цел нашите солунски братя създават глаголицата и правят достъпна Христовата вяра и православното богослужение за нас и за другите народи, защитавайки възможността всеки да слави Бога на своя език. Техните ученици светите Климент и Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий продължават достойно делото им, просвещавайки хиляди българи за православната вяра. А с отшелническия пример на свети Иван Рилски и с благоверната държавна политика на свети цар Петър семената на благовестието в България придобиват пълен разцвет.

През времето на византийско владичество у нас просияват достойни последователи на Рилския чудотворец – преподобните Прохор Пшински, Йоаким Осоговси, Иларион Мъгленски, Гавриил Лесновски, Петка и Филотея Търновски.

Второто българско царство украсяват ангелогласният свети Йоан Кукузел, оставил божествено музикално наследство, препо-добните Ромил Видински, Роман и Теодосий Търновски, патриарсите свети Йоаким и Евтимий Търновски, предоставил българския народ под закрилата на Света Троица во веки. Извън земите ни по това време бранят християнството свети Козма Зографски, мъченик Аврамий от Волжка България и светите 26 Зографски мъченици, които опазват Атонската обител от католическата ерес с пламенно слово и отдавайки живота си за православната вяра.

Неизброими са Христовите мъченици и светии през времето на турско робство по нашите земи. В София след безмерни страдания за вярата загиват светиите Николай, Константин и трима мъченици с името Георги. От Габрово произхождат просиялите страдалци Дамаскин и Онуфрий, а от Сяр – Никита и Акакий. Света Злата Мъгленска претърпява велики мъчения за Христа поради своята душевна и телесна красота. А с просветителското дело и с духовните си трудове светиите отец Паисий Хилендарски и Софроний Врачански събуждат българския род от мрака на забравата и укрепвайки духа и вярата ни водят към духовна и държавна свобода.

Общо 27 българи, живели през турското робство, са канонизирани поименно светии, а безброй страдалци и до днес остават незапомнени. Хилядите Баташки и Новоселските мъченици поставят своите свети мощи завинаги на пост – да пазят Христовата вяра в народната ни памет.

Подвизите на незнайни воини, Христови изповедници, светители и мъченици опазват вярата през времето на Третото ни царство, на световните войни и властта на атеизма. И Господ показва, че не е забравил нашата родина. В любовта и милостта Си ни изпраща дивен чудотворец – светителят софийски Серафим, към чиито благодатни мощи и слова и до днес се стичат неизброими върволици от народа ни, получавайки духовна утеха, подкрепа и изцеление.

Но с това далеч не се изчерпва българската святост. Мнозина са праведниците, които със скромния си живот в Христа и със смирено изпълнение на своето призвание са се превърнали в обиталище на Светия Дух. С подвизи на девство, юродивство, милостиня, отшелничество, пост и молитва, защита на християнството в слова или на бойното поле, с духовно обгрижване или възпитание в православната вяра безброй незнайни сънародници са пренасяли, носят и винаги ще носят Божията любов навсякъде около нас.


Братя и сестри в Христа!

Вижте какви дела на саможертвена обич изпълват нашата история! Как последвалите чистото учение на нашия Господ се превръщат в опора за своите близки и помагат за спасението на мнозина. Каква дивна благодат излива над народа ни Христос, за да повярваме в Него, за да си спомним за подвига Му, за да приложим и ние словото, което ни е завещал!

Бог ни показва какво означава да обичаш безстрашно, вечно, всеотдайно и как тази любов побеждава смъртта, греха и всеки поробител, правейки душите ни наистина свободни. Той не спира да се грижи за душите на всеки един от нас още от дните на Сътворението, а след Своето пришествие постоянно ни обгръща с любовта си чрез своите светии, богослужения и чудни дела.

Може би и ние сме срещали святи хора и сме общували с тях или пък не сме ги забелязали. Възможно е да са ни сродници или да се молят за нас от небесата. Днес е времето да си спомним за тях - за нашите благодетели в Христа и наставници във вярата, за всички български светии, та като имаме пред очи свършека на техния живот, да подражаваме на вярата им.


Нека и ние последваме примера на нашите предци, просияли с небесна слава и застъпващи се винаги за нас пред Царя на царете!

Нека се научим да обичаме нашия Създател повече от всичко земно, защото Божията любов към нас е безгранична. Да уважаваме и пазим отечеството и езика си, а хората до нас да възлюбим както себе си.

Нека ежедневно да отдаваме душата си на Господа, а с тялото да служим на човеците според призванието си. Да им помагаме да опознаят обичта Му, та и ние самите, когато се изправим пред Христа, да го познаем, да се изпълним с радост и да въздаваме слава на Отца, и Сина, и Светия Дух завинаги. Амин!


Проповед за Втора неделя след Петдесетница - на Всички български светии,

Столичен храм "Рождество на Св. Йоан Кръстител", кв. Обеля

Четец: Пламен Михайлов

18.06.2017 г.

Сподели

Коментари

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg